Много пъти не се замисляме за този ненужен товар, който носим. Много често ние носим страшно тежки и големи товари, това са най-често неща назад във времето, които са се случили.
Ние носим този товар горе в нашето съзнание. Преживяваме тези неприятни ситуации, които сме имали отново и отново. Инвестираме 2-3 часа от днешния ден да се вайкаме, да се оплакваме и да се самосъжаляваме от това, какво е могло да стане, а не е станало, какво сме могли да направим по-добре, а не сме го направили и т.н.
Така ние носим страшно голям и тежък товар. Носим товар от откази, проблеми, ситуации, мнението на другите, как ни отказали в бизнеса, как този или онзи не искали. Как този или онзи се отказал от бизнеса поради някаква причина – влюбил се, развел се и други такива. Ние седим и мрънкаме за всякакви отминали неща, особено, които не са се случили по начина по който ние сме искали.
Искам да ви разкажа една притча, която е изключително показателна и искам да се замислите сериозно над нея и над това, който всеки носи в себе си. Това е притчата за двамата монаси.
ПРИТЧА ЗА ДВАМАТА МОНАСИ
Вървели двама будистки монаси по пътека през гората. По едно време стигнали до малка река, която трябвало да прекосят, за да продължат по пътя си към манастира. На брега на реката стояла жена, която също искала да премине, но се затруднявала. По-възрастният монах я взел на ръце, пренесъл я на другия бряг на реката и я оставил там. Двамата монаси продължили по пътя си.
Всички будистки монаси са положили обред да не докосват жена през живота си. И както вървели мълчаливо в продължение на 4 часа, изведнъж по-младият монах не се сдържал и попитал:
– Как можа да направиш такова нещо? Как можа да докоснеш жена!? Защо я пренесе през реката?
Възрастният монах се засмял и отговорил:
– Аз оставих тази жена преди 4 часа ти още ли я носиш???
Първото послание в притчата.
Ако задържаш в мислите си някаква неприятна мисъл, тя създава у теб напрежение, което постепенно става все по-силно. Позволиш ли това да продължава, тази мисъл може да те докара до нервно състояние и да те извади от релси. Тези мисли като плевел, който бавно започва да пуска корени в твоето съзнание. Най-лесният начин да се справиш с това, е просто да си поемеш дълбоко въздух и да спреш да се фокусираш върху тази мисъл и да я замениш с нейната противоположност – като позитивна мисъл. По този начин тя ще избледнее от само себе си и отново ще ти бъде леко и спокойно на душата. Тази негативна мисъл ще има влияние върху теб само ако реагираш на нея и и позволиш да изсмуче от енергията ти.
Второто послание в притчата.
Правилата са хубаво нещо, защото те внасят ред в хаоса. Правилата ни насочват по пътя, който явно сме избрали щом ги следваме. Но човек не бива да бъде „кон с капаци“. Той носи глава на раменете си и трябва да я използва. Няма съвършени правила. Всяко правило в дадена ситуация може да бъде пренебрегнато, ако тя го изисква. Неслучайно по-възрастният монах е този, който е помогнал на жената. Той е по-мъдър и знае, че по-важното е да направи добро, като й помогне.
Третото послание в притчата.
На всеки човек понякога се налага да кривне от „правия път“, поради една или друга причина. Въпреки това, той трябва да се върне към него веднага щом може и да продължи напред. Това да правиш изключение от правилото не бива да се превръща в правило. В противен случай просто изгубваш своя път.
ФИНАЛНИ ДУМИ
Замислете се, какъв товар носите в съзнанието си. Изхвърлете всичко ненужно от него.Изчистете ума си. Изчистете съзнанието си. Дали ще се критикуваме, че преди месец – два не сме постигнали целта, която сме имали. Това с нищо не ни помага. Това затормозява нашия мозък, нашия главен процесор, нашият софтуер. Ние отделяме време и енергия и преживяваме целия негативизъм назад във времето, който сме имали. Това изсмуква нашето време и нашата енергия. Казвам ви и ви споделям всичко от личен опит, защото аз съм човек, който преди преживяваше всичко от откази за бизнеса, до това, какво ще кажат хората, какво ще си помислят и т.н.
Това ме вадеше от строя за седмици и месеци наред. Не приемайте тези ситуации, като все едно свършва света. Не си пълнете съзнанието с излишни негативни и бих казал токсични товари, които да носите със себе си. Замислете се, с какво ви помага това да се тормозите за това, какво е щяло да стане ако назад във времето сте били направили еди си какво, но не сте го направили а сте направили нещо друго. Това с какво ви помага? Просто анализирайте, вземете си поуките и продължете напред.
Покрай нас в днешно време има прекалено много негативен шум, който ни залива всеки ден от обществото, новините до мнението на хората и хейтърите. Това малко или много ни влияе негативно. Бъдете като филтър и пропускайте в съзнанието си само информацията, от която имате нужда и която ви е ценна и полезна. В повечето случаи 90% от информацията на ден, която приемаме е излишна за нас – клюки, каква била държавата, хората, този, онзи и т.н.
Влагайте вашето време и енергия в нещо градивно, което ще ви помогне да се развиете. Нашето време е нашия живот, то е БЕЗЦЕННО! За това не го хабете за глупости и неща, които ви дърпат назад.
Успех!
ВИДЕО КЪМ ТЕМАТА МОЖЕ ДА ИЗГЛЕДАТЕ ТУК:
