Чували ли сте за „Синдрома на сварената жаба?“ Знаете ли, какво представлява той? Много от хората живеят именно в този синдром. Много хора може би са го чували. Въпроса е разбираме ли го? Осъзнаваме ли го? И най-важното правим ли действия в обратната посока за да не се сварим и ние и един ден да бъде късно за промяна. Оливие Клерк обяснява именно за този синдром, който искам да ви споделя в тази статия с вас.
Ако вземете жаба и я вкарате в тенджера с вода, която сложите на огъня и на всеки 2 минути вдигате с 2 градуса огъня ще наблюдавате нещо интересно: жабата ще се адаптира към температурата на водата, ще остане вътре и ще продължи да се адаптира към повишаването на температурата. На нея и е приятно да е там вътре. Жабата се адаптира, но не разбира, че бавно започва да се сварява.
Когато водата стигне до точката на кипене, жабата ще иска да скочи от съда, но няма да успее, защото ще е твърде слаба и уморена заради усилията да се адаптира към температурата. Тя ще е израсходила всичките си усилия и цялата си енергия именно за да се адаптира към повишаването на тази температура.
Някои ще кажат, че това, което убива жабата е кипящата вода, но не! Това, което убива жабата е нейната неспособност да реши КОГА да скочи. Ако пуснете жабата директно във гореща водя тя ще скочи моментално без никакъв проблем.
Затова, спрете да се „приспособявате“ към грешни ситуации, и други неща, които „ви нагряват “. Ако продължите да се адаптирате, рискувате да „умрете“ вътре без да имате сили да се съпротивлявате накрая. Адаптацията е неограничен процес.
Просто не забравяйте да скочите, когато трябва и да поемете живота си в ръце.
Днес виждам как много хора живеят именно в този синдром. Те се сваряват бавно приспособявайки се към уж „неблагоприятни“ за тях ситуации. В един момент ще ни се иска да скочим, но няма да можем, защото ще сме полусварени. Изтъкваме оправдания като: „Така ми било писано!“, „Такъв е живота!“, „От мен нищо не зависи!“ и се кара на самотек в коловоза на еднообразието, сивотата и посредствеността.
Та … може да се окаже, че водата доста бързо се стопля, а ние продължаваме да се приспособяваме в тенджерата!!!
Къде точно е границата на примирението, безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си?
Ако жабата не изскочи сама, остава в тенджерата! Всеки компромис е поредната адаптация към нездравословна среда.
Къде точно е границата на примирението, безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си?
Ако жабата не изскочи сама, остава в тенджерата! Всеки компромис е поредната адаптация към нездравословна среда.
Когато нещо не ви харесва направете крача да го промените така, че да ви хареса. Не се адаптирайте и не поемайте от тази токсична среда. Джим Рон го е казал: „Ако нещо не ти харесва, премести се. Ти не си дърво!“ Да ще трябва усилие да го направим. Но и на жабата и отнема услие да скочи и да спаси живота си. По-добре да изпитваш болка от това усилие, което ще направиш да промениш живота си, защото иначе болката от бавното сваряване ще продължи вечно!
Грижете се за себе си не чакайте ножа да опре до кокала. Не чакайте водата под краката ви да стане прекалено гореща за да видите дали ще имате сили да скочите. Аз съм на мнение, че ние живеем един живот и сме на този свят с мисия. Всеки да остави нещо ценностно след себе си. Аз мисля, че не сме на този свят просто ей така по между другото и някак си да живеем в цикъла: „Ден да мине, друг да дойде.“ Сътворете от живота си най-красивата книга, която поколения след вас да прочитат и препрочитат с кеф възхищавайки се на това, което сте били, което сте направили и живота, който сте изживели.
