КРАСИМИР ГЪЛБАЧЕВ

Зоната ни на комфорт е чудесно място, но нищо не расте там.

Комфортът е като дрогата. Веднъж свикнеш ли с него, ставаш зависим. Дай на човек някаква относителна сигурност, хубава храна, евтини забавления, “сигурна заплата” и гледай как изхвърля амбициите си през прозореца. Комфортната зона е място, където мечтите умират.

„Зоната на комфорт е най-великият враг на креативността“, казва Дан Стивънс. „Луд е онзи, който очаква с едни и същи действия да постигне различен резултат“, споделя Айнщайн.

Ако искаш да имаш нещо, което никога не си имал, ще трябва да направиш неща, които никога не си правил. Точно това е излизането от зоната ни на комфорт. Точно това е растежа, който имаме по пътя към успеха.

Зоната ни на комфорт е като яденето на шоколад. Вкусно е, сладко и приятно е със сигурност, но ако се унесеш в редовното ядене на шоколад, най-вероятно ще получиш доста кариеси. Зоната на комфорт няма да ти докара кариеси, но ще убие мечтите ти. Тя със сигурност ще нанесе по-крайни и емоционални липси в живота ти.

„Психологически дефинирано това е състоянието с най-ниските нива на стрес“.

В зоната на комфорт човек се чувства добре, обичан, сигурен. Там всичко му е познато до болка. Нуждата от това да срещаш нови хора, да пътуваш до непознати места, да хванеш някоя бизнес възможност и да я развиеш, да се превърнеш в озни човек за пример, който много хора да искат да следват се изпаряват със скоростта на светлината. Обзема те чувство на летаргия и мързел и човек се сраства с дивана, бързайки да се прибере за сериала в 20:0о или за поредното риалити шоу, което да го откъсне от сивя живот и коловоза на посредствеността, в който се е вкарал. Повечето хора се успокояват с отменените си планове, поредния сив и скучен ден в офиса, измислянето на хиляди оправдания, защо да не направят нещо. Веднага попадат в капана на мисли като: „сега влаи дъжд, не е момента“, „сега е адска жега, я по-добре си лежи на дивана“, „сега вали сняг, къде ще ходиш да мръзнеш по бизнес срещи“ и т.н. и т.н.

Повечето хора не могат да си признаят истината, че просто ги мързи да живеят и да направят нещо с живота си, за това само съществуват. Не искат да поемат отговорност за действията и бездействията си. Много пъти съм го споделял и пак ще го направя без значение, колко се повтарям. Ако ти правиш едно и също нещо 365 дни в годината, то тогава ти не живееш 365 дни! Ти живееш 1 ден – 365 ПЪТИ!!!

А когато се пуснеш по течението на еднообразието в живота, губиш желанието си да промениш зоната си на комфорт, дори ако тя вече изобщо не ти е комфортна. Сещаш за всички гимнастики с времето си, които ще трябва да направиш ако се впуснеш да развиваш собствен бизнес и се убеждаваш, че ползите от този процес, които ще вложиш може би няма да си струват усилията и за това по-добре човек да си тюфка с една „сигурна заплата“ 45 години на работа с цел пенсия.

Това е така, защото повечето хора мислят до върха на носа си. Повечето хора мислят краткосрочно. После се задава Нова година, теглим късмети от баницата и ооооо ето го моя късмет: „Околосветско пътешествие“, „Нова къща“, „Спортен автомобил“, „Успешен бизнес“…… Супер!!! Ама как да реализираме този късмет през новата година, когато мисленето и действията ни са като през изминалите 365 дни на старата година? Как да имаме нещо ново, когато ни е страх да излезем от зоната ни на комфорт?

Накрая минава година, две, три, пет и осъзнаваш, че, докато някои хора покоряват върхове, женят се за втори или трети път, или обикалят света ти се радваш на дошлия на време автобус.

Обективно погледнато дори да имаше други възможности, най-вероятно щеше да кажеш, че не ти се занимава. И ако някъде по пътя на живота не се вземеш в ръце да направиш нещо различно, най-вероятно ще си се движиш по познатия ти коловоз и ще живееш така докато умреш. Няма да отидеш на онзи бизнес семинар на 200 км от твоя град, нито пък ще прочетеш нещо ново, което да научиш. Повечето хора няма да го направят, защото ги мързи също така да поемат всякакъв риск или  нова отговорност, понеже биха преструктурирали прилежно нареденото им еднотипно ежедневие.

Ако нямаш намерението да промениш нещо, не се оплаквай, че нищо вълнуващо не ти се случва. Истината е, че колкото и билетчета от националната лотария да изтриеш, най-вероятно нищо няма да спечелиш, докато чакаш единствено големият джакпот да промени безинтересния ти живот. А дори и да спечелиш, начинът ти на мислене ще си остане същият, единствено банковата ти сметка ще се увеличи, и то за неконстантен период от време.

Не забравяй, че времето минава с една и съща скорост, каквото и да правиш. Въпросът е дали ще го проспиш в гледане на едни и същи сериали, оплаквайки се от битовизма си или ще счупиш оковите на сивотата, ще си вдигнеш задника от дивана и ще предприемеш нещо ново и различно без значение от естеството му, за да разнообразиш живота си. Колкото и да бягаш от кариесите, те ще те настигнат, както и болките в ставите и побелялата коса, затова не си губи времето в рутина, а отивай да живееш, докато още имаш куп възможности.

социални бутони