КРАСИМИР ГЪЛБАЧЕВ

Всички знаем как ни протича живота. Учим да завършим средно образование, после ставаме студенти и завършваме едно, две, три всиши образования, защото знаем, че работният час на вишиста е по-скъпоплатен от този на човек, който няма такова образование. Така и трябва да бъде! Няма по-хубаво от това да излизат висококачествени специалисти и професионалисти в различни сфери и области.

В реалност обаче познавате ли хора с няколко диполоми, които реално не работят по специалността си? Със сигурност познавате. Помня, когато учех в НСА и един професор каза пред пълната зала с около 200 човека: „Огромна част от вас няма да работят това за което са дошли да учат“. В началото се чудех, защо го казва, но в последствие разбрах. Ако кажа на жената на касата в магазина, какво е определението за сила и как един спортист може да я развие със сигурност няма да ми даде продуктите, които искам да си купя без пари. Точно за това и повечето хора учейки нещо всъщност после работят нещо различно. Защо ли? Ами, защото е по-добре платено! В крайна сметка не можем да сервираме за вечеря две чинии любов и да нахраним децата си с усмивка.

В една класна стая знаете един учител преподава на 30 деца. Учителя дава една информация за всички, но всички имат различни оценки. Едни са отличници, други броят мухите и имат двойки, а информацията, която са получили всички от учителя е една и съща. Детето избира дали да я научи или не.

Ето ви един парадокс: ако всички отличници са най-умните хора, защо всички те не станат изключително богати предприемачи? Отговорът е, защото повечето отличници побеждават в класната стая, като правят най-малко грешки и се провалят най-рядко. Те се научават, че грешките и провалът са нещо лошо и правят всичко, което могат за да се отличат. Когато в живота тези отличници се сблъскат с някакъва възможност те я хващат само и единствено ако са сигурни, че и там ще бъдат отличници. Това е така наречния „Синдром на отличника“. Докато един двойкаджия в училище хваща възможности в живота една след друга без да му пука. Казва си: „Какво пък толкова, ако не успея ще получа поредната двойка в живота си. Голяма работа“. Често във фейсбук виждам една снимка на яхта с текст отдолу: „Тази година сбирката на класа ще се проведе на яхтата на двойкаджията Васко“.

В истинския свят на предприемачеството хората, които правят най-много грешки са най-успешни. Учат се от грешките си анализират и продължават напред. Това означава, че традиционните образователни програми или се опитват да избягат предизвикателствата, при които можем да допуснем грешки, или подхождат към такива изпитания с предпазливост и нерешителност. Това не е много по-добре. Някои хора се парализират в такива ситуации и не могат да вземат, каквото и да било решение. Нищо чудно, че повечето хора прекарават живота си избягвайки риска. Това са хора, които биха предпочели да имат „сигурна заплата“ и работа вместо собствен бизнес и финансова свобода. В това няма нищо лошо ако това е нещото, което искат.

От друга страна предприемачите много от които не са отличници обичат предизвикателствата. Те знаят и приемат, че напред по пътя на успеха ги чакат разочарования, спънки и провали. Знаят, че изпитанията при преодоляването на грешките са тяхната класна стая и техният път към превръщането им в по-добри предприемачи и лидери.

Не че те искат да се провалят. Не искат. Разликата е, че вместо да избягват предизвикателствата, предприемачите знаят, че грешките, които правят, и рисковете, които ги очакват, ще ги накарат да станат по-умни, по-добри и по-богати предприемачи. Повечето училища да не кажа почти всички не ни учат как да бъдем финансово свободни хора. Те ни учат да избягваме риска и да сме добри и послушни наемни работници. Докато повечето отличници гледат на риска като на нещо лошо, повечето предприемачи гледат на риска като на предизвикателство. Това е тяхната възможност да направят онова, което всички други избягват да правят. Рискът стимулира творчеството и поставя на изпитание самоувереността. Когато постигнат успех предприемачите придобиват невероятно усещане за постижение, което подхранва силите им. Когато се правят грешки и се пада болезнено, а това е част от пътя и тогава се проявява истинският характер на предприемача и се осъществява по-нататъшен растеж.

НЯКОЛКО ЛИЧНИ ВЪПРОСА

Ако се питате дали притежавате силата и характера да станете предприемач, ще трябва да вникнете в себе си и да се огледате добре. Ето няколко въпроса, с които да започнете:

• Как се справяте със загубата?
• Как се справяте със страха?
• Готов ли сте да работите с години без заплата по проект, който може никога да не потръгне?
• Лесно ли се отказвате?
• Как се справяте с предателството?
• Надежден ли сте под напрежение или забивате нож на хората в гърба, щом положението стане напечено?
• Може ли да носите отговорност за действията и бездействията си?
• Как се чувствате, когато някой друг направи грешки, за които вие трябва да плащате? Може ли да уволните приятел или роднина?
• Щедър ли сте по природа или сте алчен?
• Как се чувствате, когато останете без пари?
• Когато останете без пари, какво правите? – обаждате се на мама и татко, искате заем от приятел, търсите работа, търсите възможности за бизнес, молите за кредит?
• Обвинявате ли някой друг за финансовите ви проблеми?

Ако не знаете отговорите на тези въпроси за себе си, обърнете се към някои ваш приятел или роднина, който ще бъде прям и честен с вас. За да бъдете успешен предприемач трябва да може да приемате обратна връзка. Ако не сте в състояние да приемете обективните отговори на тези въпроси, по-добре си останете на работа на заплата. Хората без силен характер не могат да приемат директната обратна връзка. Обратната връзка е важна, защото бизнесът е един голям механизъм с обратна връзка. Колкото и вие да сте чудесен и готин, обратната връзка, която ще получавате не винаги ще е такава и трябва да сте в състояние да приемете това. На пазара ако клиентите не харесат продукта ви или услугите ви няма да ги купуват и да се възползват от тях. Това е обратната връзка. Една компания, която има високи разходи и ниски приходи това е обратна връзка. Ако кажете на някой служител да направи нещо, а той не го направи, това е обратна връзка. Ако откриете, че някой партньор краде от вас, това е също обратна връзка.

Отговорете си честно и искренно на въпросите, колкото и да е болезнено приемете го. Приемете обратната връзка, колкото и да не ви харесва. Мислете за това като за удобен случай за закляване на характера. Ще са ви нужни, колкото може повече такива. Много по-лесно и по-евтино е да приемеш обратната връзка от приятел, отколкото от пазара и бизнеса си.

бутон за сайт