КРАСИМИР ГЪЛБАЧЕВ

Един предприемач, човек с техническа нагласа, още от малък съзрял своя шанс да промени света. Видял начин да го направи по-добър за хората навсякъде. И се заел да гради не своето богатство, а своята мечта за нов начин на живот за обикновените хора.

Борил се с трудностите по изпиване на идеята си. Направил безброй портотипи на продукта си, всеки ден – малко по-усъвършенстван вариант на предишния, и изграждал компанията си. Най-голямата му борба обаче била с хората, които не разбирали визията му, които не можели да разширят кръгозора си и да видят нещата такива, каквито биха могли да бъдат, а не такива, каквито са. Битките били безброй, но човека не се отказал. Съмнявал се в себе си, направил много жертви по пътя и не един път се отклонявал от него. Често имал несполуки и – тъй като много обичал прочутите сентенции – наричал несполуката „Възможност да започнеш всичко отначало по-добре и по-ефетивно“.

Той не бил добър ученик и не научил много в училище, но много обичал да разглобява разни неща, за да види как работят. „Разпарчатосването на часовници“ било любимото му занимание. Нямал магистарска или докторска степен, но ходел на вечерно училище за да усъвършенства уменията си. Имал блестящ ум и накрая станал много обичан учител в своя занаят. Привличал ученици, които като него били ентусиасти. До късно вечер те работели по проектите си и се учели в хода на този процес. Способността му да привлича таланти и да работи с тях била завидна. В бизнеса си той се заобиколил с хора, които знаели това, което той не знаел.

Успял да събере пари от инвеститрои, които вярвали в продукта му. Проблемът бил, че те не винаги вярвали във визията му. Той започнал да се отчайва, защото те се интересували само от парите. Стигнало се до там, че го уволнили от собствената му компания, компанията, която носела неговото име. Някой по-обикновен човек би се предал и би си намерил работа на заплата.

Години по-рано той бил напуснал постоянната си работа в изтъкната компания. Предприемачеството не носело особено добри доходи и семейството му безброй пъти се местело в по-скромни райони за живеене. По ирония на съдбата, докато все още работел обичайната си работа, вдъхновение му дал неговият работодател – икона, човек, който той боготворял още от детството си, и имал честта да срещне един ден макари за кратко. С няколко бързи щрихи нахвърлил пред него вдъхновението си. Мъжът пред него ударил с юмрук по масата и казал: „Млади човече, това е нещото. Улучили сте. Продължавайте с него“.

„Този удар по масата струваше за мен повече от всичко друго – споделил той с търпеливата си жена. – Няма да ме виждаш много често през следващата година“. В действителност успехът отнел повече от година. Отнел десетилетия.

Той наблюдавал света около себе си и постепенно стигнал до своя шанс и своя успех. Доказал, че не е нужно един предприемач да е изобретател на нова технология. Бурният му успех се дължал на нещо по-ценно – марката. Колите по поръчка, стандарт за онова време, не съответсвали на представата му за света. Той искал да даде на всекиго лукса, който тогава можели да си позволят само богатите.

Искал да промени света и вярвал, че това е в тайната на автомобила с двигател с вътрешно горене, сглобяван във фабрика, където всяка кола е еднаква с другите. Неговият герой и прочут работодател, Томас Едисон също вярвал в това. Затова и ударил с юмрук по масата, насърчавайки го и подтиквайки го да премине през още много години изпълнени с много провали.

Той дръзнал да мечтае с размах. Една неделя той чул пастора да проповядва: „Закачи колата си за звезда“ и казал на сестра си: „Точно това ще направя“. Това било през 1893 г. Десет години по-късно, на 23 юли 1903 г. чикагксия зъболекар д-р Ернест Пфенинг купил първия „Модел Т“ на „Форд Мотор Къмпани“.

Хенри Форд бил успял. Вече не бил просто мечтател. Той бил предприемач.

споделяне във facebook